The magic world in our life

Everywhere there are magic !!!
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход

Share | 
 

 Ето и малко мои произведения...

Go down 
АвторСъобщение
The best girl_ [admin]
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 305
Registration date : 22.06.2007

ПисанеЗаглавие: Ето и малко мои произведения...   Нед Мар 02, 2008 4:08 am

[b][i]Защо !?

Защо отлита времето жадувано !?
Защо поставя ни на кръстопът,
и дава ни сърце бракувано,
облечено във плът...

Защо живота дава ни надежди,
спомени, мечти и смях !?
А после отхвърля ни забравени,
със съзнание за грях...

Защо сърцето кара ни да чувстваме
и болка, и щастие, и пуста самота !?
Защо поддиква ни към всякакви дела,
а после със същия жар чувства срама...!?

Защо задава ни милион въпроси,
дава ни тревоги и съдби,
а животът отговор не носи,
и зарязва ни сами...

Защо сърцето ми е като гореща рана ...
Защо съм тук, и сега, и за какво... !?
Защо плача и боли скръбта събрана...
Защо не те забравя...Защо!? Защо !? Защо !?

-------------------------------------------------

Сълзите ронят се незабелязано,
следи оставят болезнени и кървави,
а сърцето...завинаги белязано,
бие бавно, непотребно и боли...

То тупти бързо и лудо,
радва се и неуписуемо тъжи,
Това съдба ли е...или чудо !?
Или поредния комплект лъжи ?

Това е просто края,
а всъщност ново начало,
и боли, боли...но зная,
миналото е избледняло...

Спомените са вече бели петна,
но дали съдбата няма да се повтори...
Ще разбера ли пак, че съм сама,
или душата тоз път не ще се затвори ?

Ще произнеса ли пак името ти...
Кажи ми!
Ще те питам пак и пак...
Отговори ми !
---------------------------------------------------------

Далеч ли си...
Или само така си мисля и въобразявам?
Ти ли си...
Или не, или не те познавам ?

Като преди ли ще бъде всичко...
Или пак себе си лъжа ?
Съдбата благосклонна ли е...
Или просто тъжа ?

Въпрос без отговор ли е всичко това...?
Пак ли само на непознати ще се правим...
и пак ще бъдеш сам и аз сама...?
И в лъжи ще се давим...

-----------------------------------------------------------

Ще...

Ще забравя красивия цвят на очите ти,
ще избледнеят спомените с теб,
ще изжвивеем далеч един от друг дните ни,
ще търсим душите си в отделен ред...

Ще мине проклетото време,
ще продължаваме безлично да съществуваме,
ще престане да ни дреме,
на други ще се любуваме...

Но все ще намерим утеха,
в чужда упора,
ще сме по-щастливи дори,
ще бъдем отново хора....
--------------------------------------------------------------
Извинявай
Аз сгреших дълбоко и не спирам
потопена н спомени недоизживяни,
малко по малко да умирам
с коси от вятъра развяни...

Все още надежди раждам,
ти - неповторим, единствен, свой,
нови копнежи да изграждам,
че пак ще си истински мой.

Разбих една добра душа,
покаяно продължавам своя живот,
и продължавам да руша,
но не съм от къмък, това е период...

Чувства чисти имам,
любовта в мен е стихия,
имам още от нея да взимам,
но моята...моля те от все сърце - вземи я!

И сега дойде момент да осъзная,
моля те, не ме забравяй,
колко опасна игра играя,
моля те, прости ми, извинявай !
--------------------------------------------------------------------
Съжалявам отново

Мислех, чемного съм живяла,
че не съм грешила,
че вного съм видяла,
но виждам - съм се променила.

Дълбоко в себе си се вглеждам,
дълбоко в себе си аз зная,
накъдето и да се оглеждам -
за мене място няма в рая.

Взирам се, но виждам само мрак,
и светлината тъй красива,
отново искам да я видя пак,
но зная, че един единствен път си отива...

Копнея отново да те видя сам,
да погледна отново в очите,
да пропадна в товя капан,
да се потопя отново в очите.

Отново да те гледам аз,
да отмине времето сиво,
да те обичам завинаги в захлас,
да стане всичко отново красиво...

Искам всичко пак да бъде "ново",
с радост да прощавам,
да бъда до тебе, но никога отвоно,
не искам аз да съжалявам...
----------------------------------------------------------------------
Не зная

Аз или ти - не зная,
направихме първата стъпка,
далече обаче е края,
харесва ни онази тръпка...

Тук или там - не зная,
започна вълнуващо всичко, някога,
беше красиво, беше рая,
дано така да е всякога.

Завинаги или до край - не зная,
ще продължи това мигновение,
навярно ще бъде до безкрая,
защото любовта служи ни за вдъхновение...
----------------------------------------------------------------------
Казах и чух толкова "да" и толкова "не"
насила замразихме сърцата си в метал,
обърнахме си гръб без дори "довиждане",
без дори капка жал...

Напират сълзи на очите,
сърцето болезнено се жалва,
далечно минало са лъжите,
а пламъка се разпалва...
-----------------------------------------------------------------------
Отиде си
Бавно звездите от небето събирам,
във вените кръвта гори,
с рана в сърцето бавно умирам,
но то за тебе продължава да тупти.
Искам с ноща да се слея,
без тебе смъртта жестоко ме прегръща,
имам копнеж да живея,
само твойта усмивка към живот ме връща.

Искам да потъна нейде в забрава,
да спра на чувствата пороя,
да се вкамени онази лава
в сърцето - любовта моя.

Искам вечно да падне ноща,
лек ветрец да духа,
да забравя що е самота,
в сърцето ми - разруха.

Хубаво ми бе, когато с тебе бях,
живота бе фантазия красива,
желая пак към тебе да тичам без страх,
но съдбата оказа се несправедлива.

Но вече аз дълбоко зная,
и сдържам сълзите на очите си,
няма да се вдигне млара от тъмната стая,
разбрах...отиде си.
---------------------------------------------------------------------
Спомних си
Дълбоко в мен спомена дреме,
спомена, в които се изгубих,
но спомних си за онова време,
когато силно и лудо се влюбих.

Бе заспалои бе хванало прах,
сърцето ми замръзнало - лед,
но сега спомням си без страх,
и то ликува, капе мед...

Знам, че разделиха се съдбите,
и някога в очите с плам,
разкъсаха ни се душите,
но моето сърце остана в твоя храм.

Разумите насила тръгнаха в посоки,
нежелани от сърцата,
и тъмни бедствия жестоки,
нападнаха в нас добротата.

Отново кръвта ми кипи,
обречено сърцето ми страда,
няма те... уви,
осъдена на вечна клада.

Разделихме се и вината е моя,
осъзнавам колко съм те обичала,
и как присъдата своя,
силно на глас съм изричала...
Искам до блясък да изчистя пепелта,
пак като преди да те обичам,
макар да знам, че право в прегръдката на смъртта,
бързо, без да спирам тичам...
------------------------------------------------------------------
Мислех си
Мислех си, ще те забравя,
чевсичко свършва там,
но кърваво сърцето се разтваря,
щом те зърна нещастен и сам.

Мислех си, че лесно всичко ще спре,
но всъщност май нищо не се получи,
и до днес останах в плен на твойто сърце,
и там ще бъда каквото и да се случи.

Мислех си, че без тебе ще бъда щастлива,
че в забрава ще потъне онова чувство,
но сгреших за любовта красива,
и сега сърцето ми е пусто.

Мислех, че болката ще заздравее,
че никога няма да се разтваря...
Мислех, но явно сгрешила съм,
а грешката жестоко ме изгаря.
-----------------------------------------------------------------
Стой до мене
Когато тръпки ме побиват,
сърцето бързо тупти,
ужасни гледки се разкриват,
тогава стой до мене - остани.
Когато страхът ме прегръща,
от болка крещя,
тъмнината в мене поглежда,
в очите пада ноща...

Стой до мене тогава,
стой и ме пази,
феникс тъжна песен запява,
падаща звезда гори...

Стой до мен и ме гледай,
гледай ме вечно с тези тъмни очи,
изпълвай ме с доверие и радост,
в тези жестоки безмилостни дни.

Давай ми кураж и надежда,
нека бързо минава проклетото време,
дай ми слънце, което по нов път да повежда,
е стой, стой близо до мене.
----------------------------------------------------------------------
Какво си ти !?
Слънце и луна,
плод на изящни мечти,
топла божествена светлина...?
Какво си ти !?

С твой стил,
леко небрежен,
с поглед мил,
пронизващ и нежен...

С характер дързък, див,
с душа като гостоприемен замък,
с живот непредвидлив,
с очи от пламък...

Мой ангел-пазител ?
Нещото, заради, което сърцето тупти ?
За мене долетял спасител ?
Какво си ти !?
----------------------------------------------------------------------
Без тебе

Мисли тъжни навяват в сърцето,
въздишки плахи отскубват се тихо,
поглед безжизнен нейде се лута,
сърцето тупти, тупти зачестено...

При спомен за тебе,
светът се обръща,
при дума за нас,
сърцето изхвърча...

Усмивки напразни,
срам глупав, безподобен,
и думи странни...
Нов свят особен.

Мъка се лее,
скръбта раздира,
проклтия изречени,
щастието умира...

И пак без тебе,
боли всяка сълза пролята,
викове екват,
плаче душата.

Мисли тъжни навяват в сърцето,
въздишки плахи отскубват се тихо,
поглед безжизнен нейде се лута,
сърцето тупти, тупти, търси те !...
-------------------------------------------------------------------------
Пак се усмихвам
В безсънни нощи
мислите за теб оплитат се,
като змии по желязо,
като плът в пламъци изгарят те...

С очи размазани,
коси разрошени,
сърцето тупти и търси твоето
в клетви положени...

Цветята вехнат,
Сънцето залязва,
но любовта нейде в душата
мъчи се и като стъкло прорязва...

Пророчества сбъднати,
като в песен омайна,
късметражен филм,
като спомен завинаги остава...

Но Слънцето за нас грее,
светът е за двама,
детски смях се лее,
а аз пак се усмихвам... незнайно защо.
----------------------------------------------------------------
Не си ме научил
Не си ме научил да мълча,
когато искам да ти кажа колко ме боли.
Не си ме научил да не плача,
когато болката ме унищожава...

Не си ме научил да те мразя,
когато ме нараняваш...
Не си ме научил да лазя,
когато най-много ми се тича...

Не си научил да си тръгвам,
както постъпи ти.
Не си ме научил без теб да живея,
за това, моля те, се върни...
---------------------------------------------------------------------


_________________
Ако не си част от решението, бъди част от проблема !
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://teen.forumotion.com
MortalHorse

avatar

Брой мнения : 2
Registration date : 22.08.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Ето и малко мои произведения...   Съб Авг 22, 2009 6:36 am

Олеле! Незнам какво да кажа! (...) Уникални са! о.О Много ми харесаха моменти като "насила замразихме сърцата си в метал" "радва се и неуписуемо тъжи," "падаща звезда гори" Shocked
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Ето и малко мои произведения...
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
The magic world in our life :: Фалшивият свят с поезията ни, който придава на живота особена сладост :: Стихове-
Идете на: